Следващите референции са към видео, което можете да изгледате в моят канал в YouTube ТУК
/публикацията не е редактирана и проверена за правописни грешки/
Спасителят Хирам Едсън…
Ако трябва да го кажа накратко, това учение за “изследователния съд” всъщност не е на Елън Уайт! В един смисъл, нито едно учение не е на Елън Уайт, защото Елън Уайт не e познавала писанията добре, и това е нещо което може да се види в многобройните и противоречия, като например факта, че тя е смятала за един и същи Ирод, този който осъди Исус, по-късно Петър и Яков. Общо взето Елън Уайт е разчитала на виденията си, а не на познанията си върху писанията. До голяма степен тя остави този модел и на адвентистите.
Но Елън Уайт е имала преимущество над една разочарована група от последователи, които са последвали нейните видения. Основното оръжие на Елън Уайт при убеждаването на членовете на култа, не е херменевтиката върху библейските текстове, а виденията, които тя е твърдяла, че получава от Бог.
Наскоро ботовете на YouTube поставиха на началната ми страница в социалната мрежа, проповед на пастор адвентист от град Русе. Успях да го изслушам не повече от около пет минути. Виждаше се, как човека се затруднява да доказва недоказуемите теории на Елън Уайт. Накрая той се предаде, и след поредица от заеквания, взе нейната книга и започна да чете пред членовете на култа. Тогава нещата му се получиха, проповедта тръгна. Това не е инцидентен случай, а тенденция сред тези среди.
Ако оставите адвентистите без книгите на Елън Уайт, и ако те започнат да изследват библията без нейните видения, тези хора много скоро, сами ще достигнат до извода, че в писанията не се говори за никакъв “изследователен съд”, който да е стартирал през 1844-та година.
В настоящото видео, ще видим, как цялата история около това лъжеучение за “изследователния съд” всъщност е опит да се заличат следите на едно лъжепророчества с друго. Историята започва с лъжа и приключва с лъжа.
Уилиям Милър e първият, който се заиграва с датата за установяването на деня за идването на Исус. Самият факт, че някой тръгва да установява деня, в който Исус ще дойде, е показателно за отдалечеността на такъв човек от учението на Исус, който Исус изрично посочва в евангелията и в Деянията на апостолите, че не е дадено, човек да знае за този ден. Но тези предупреждения сред адвентистите никога не са били на почит.
Разбира се, възниква въпроса: Ако има ясно заявления от страна на Исус, че никой не знае и никога и на никого не му е дадено да знае за деня на пришествието на Исус, как така въпреки това, някой се заема с установяването и прогнозирането на този ден?! Изначално генезиса на подобно “изследване”, ако въобще бихме могли да го наречем такова, е своего рода богохулство и считане на думите на Исус за нищо.
Изглежда Исус е знаел, какво би настъпило, ако някой тръгне да отгатва Неговото идване, а именно, че се стига се до лъжеучения и разочарования! Точно това се е случило и с групата на милеристите, които повярвали на Уилям Милър, че е отгатнал деня за пришествието на Исус.
Бившият баптист ги е убедил, че Исус ще се завърне през 1843-та година. Нито Милър, нито тези които наивно са му повярвали, са взели в предвид думите на Исус. Те са сметнали, че въпреки думите на Исус, че не е дадено на човек да знае, те са разгадали деня на Неговото пришествие.
Както всеки знае Исус не дойде, нито пък дойде през следващата 1844-та година. Пророците на движението бяха лъжливи и посланието им беше лъжа. Много хора, от тези, които повярваха на Милър, разпродадоха своите имоти, къщи, ферми, животни и дори изпразниха своите сметки, като си мислеха, че животът им на тази земя приключи.
Около петдесет хиляди човека излязоха да чакат Исус, те бяха напълно убедени, че техният лидер е разчел правилно пророчествата от книгата Данаил и му се довериха. Но много скоро разбраха, че този човек ги беше заблудил, а и самият той беше заблуден. Именно поради това, Милър, се завърна в баптистката църква от която беше излязал и се покая публично. Той призна, че това беше най-голямата грешка в живота му. И беше прав, защото когато сте проповедник, вие носите отговорност за хората, които водите посредством вашите послания.
Тези хора са вярвали, че Христос ще се върне на земята и ще ги спаси и ще унищожи нечестивите, включително тези, които отхвърлиха „определената от Милър дата“ с огън. Манипулацията е била дълбока, именно защото е боравила с най-чувствителната тема за човека - неговата вяра в Бога.
И тогава, както се случва след всяко лъжеучение, е настъпило голямото разочарование. Може би тогава последователите на Милър са разбрали, колко прав е бил Исус, като им е казал, че на нито един човек не му е дадено да знае деня на Неговото пришествие.
Какво според вас се е случило след това? Смятате ли, че е настъпило време за всеобщо покаяние и равносметка в последователите на Милър? Нищо подобно не се е случило. Те са се разделили на две групи - такива, които са осъзнали, че тази дата въобще не отговаря на библейското пророчество от Данаил 8:14, и такива които последвали Елън Уайт, която също е била милерист, но се е привързала към идеята да започне свой култ от разочарованите милеристи.
Елън Уайт е била свидетел на голямото разочарование и е успяла да отцепи част от милеристите към себе си. Тези хора били лесни мишени за нея. Те били разочаровани, бедни и напълно отчаяни. Сред тези милеристи, които последвали Елън Уайт е бил и Хирам Едсън, всъщност Хирам Едсън е причината днес да съществува култа на адвентистите от седмия ден.
Хирам е бил милерист и на 23-ти октомври 1844-та година, той казва, че е получил видение. Той е първият, който поставя това лъжеучение сред разочарованите милеристи. Докато вървял през едно царевично поле, Хирам твърди, че е получил видение, в което Исус влиза в небесното светилище. До тогава, нито Милър, нито Елън Уайт или съпруга и Джеймс Уайт, имали идея, как да излязат от голямото разочарование. Фактите били налице - те са част от култ, те са последвали лъжепророк и сега е трябвало да излязат от сложната ситуация.
Хирам Едсън твърди, че е бил много учуден на това видение, защото вместо да види Исус в най-святото място в небесното светилище, той е видял, че Исус влиза в Светая светих за първи път през 1844-та година.
Забележете, че Хирам Едсън е бил учуден, че това се случва. Причината за това е, че всички те, Милър, Елън и Джеймс Уайт и Хирам Едсън са знаели, че според Писанията Исус вече е влизал в Светая светих веднага след Своето възнесение през 1-ви век. Но сега видението на Хирам е щяло да даде възможност на всички разочаровани от култа на Милър, да бъдат пренасочени към следващата грандиозна лъжа. А именно, че датата на Уилям Милър “22-ри октомври 1844-та година”, не е била за пришествието на Исус на земята, а видите ли, влизането на Исус е Светая светих на небесното светилище.
След това напълно като в домино ефекта е започнала верижна реакция от видения. Самата Елън Уайт е разбрала, че това е очакваният изход от ситуацията. Не след дълго тя също казала, че и тя има видение, и че Хирам Едсън е много прав. И така култа е имал нов проект, да пренасочи разочарованите милеристи към поредната лъжа. И отново чрез видения - виденията на Елън Уайт.
Виждайки добрата възможност, която Хирам Едсън е предоставил Елън Уайт пише:
“Видях по същия начин Исус да гледа с най-дълбоко съчувствие към разочарованите, очаквали Неговото идване. И Той изпрати ангелите Си да направляват умовете им, за да могат да Го последват там, където се намираше. Показа им, че тази земя не е светилището, но че Той трябваше да влезе в Светая Светих на небесното светилище, за да направи изкупление за Своя народ и да приеме царството от Отца Си и след това ще се върне на земята, за да ги вземе при Себе Си и да живеят вечно с Него. Разочарованието на първите ученици добре представя разочарованието на очакващите своя Господ в 1844-та година”
https://egwwritings.org/read?panels=p28.1213[1:-:-],p13790.786[0:-:-]&index=1
И забележете, че раждането на култа на адвентистите от седмия ден се случва, не след изучаване на писанията, а след видения. Хирам Едсън и Елън Уайт поставили стръвта пред милеристите и много скоро са щели да ги превърнат в това, което днес познаваме, като култа на адвентистите от седмият ден. Култ, който е роден, не посредством изучаване на писанията, а понеже един мъж един ден докато вървял сред царевичното поле, твърдял, че е имал видение.
В този момент се е зародило лъжеучението за “Изледователния съд”. Елън Уайт започва да доразвива видението на Хирам Едсън и това доразвиване не е приключило и до наши дни. Понеже и адвентисти и такива, които не са адвентисти, знаят, че ако трябва да докажете истиността на видението на Хирам Едсън от библейските пасажи, вие трябва да ги изопачите до неузнаваемост. Въпреки това процесът е бил стартиран и лъжеучението се родило от устата на тези двама души.
Елън Уайт веднага е започнала да говори за “втора фаза на изкуплението”. Според нея изкуплението не е приключило в дните на Исус. Тя е започнала да говори за това, че изкуплението не може да бъде факт, понеже Исус започвайки от 1844-та година, е започнал изследователски съд. И докато Исус не приключи раследването, нито изкуплението, окончателният съд са възможни.
Така в средата на това царевично поле, в единството между Хирам Едсън и Елън Уайт, зачена култа на адвентистите от седмия ден!
Вратата на милостта се затвори…
Но преди да се хване за царевичното видение на Хирам Едсън, Елън Уайт проповядва нещо, за което много малко адвентисти знаят, още повече българските адвентисти. По тази тема адвентните водачи, сякаш са се заклели никога повече да не говорят. Има пълно информационно затъмнение. Адвентистите в култа не са информирани за лъжеучението на Елън Уайт за “Затворената врата”.
Както разбрахме Елън и Джеймс - двойката, която основава култа на адвентистите от седмия ден, преди това са били верни последователи на Милър. След като е станало ясно, че Исус няма да се завърне, и преди да се запознае с видението на Хирам Едсън, че Исус е влязал в най-святото място на небесното светилище, Елън Уайт е много ядосана, че хора се отцепват от групата. И поради този факт, Елън Уайт изфабрикува едно от първите си видения: Видение за “затворената врата”.
Тези от последователите на Милър, които са разбрали, че той е лъжепророк, сега били заплашени от Елън Уайт, че няма да се спасят, ако не приемат датата за 1844-та година, като вярно пророчество.
Забележете, че тя проповядвала това, преди да се хване за видението на Хирам Едсън. Тя все още не е виждала, как ще се излезе от нелепата ситуация, и затова е прибегнала към манипулацията, чрез видения. Според нея, сега всички тези отцепници нямало да могат да бъдат спасени.
Това нейно видение се пази в тайна от водачите в култа, защото то е в пълно противоречи на ученията на Елън Уайт, което тя разпространявала след като вече е получила разрешението от Хирам Едсън. Виденията на Елън Уайт преди Хирам Едсън и виденията на Елън Уайт след Хирам Едсън са в несъгласие едни с други. По този въпрос адвентистите са като че ли онемели и не говорят за учението на Елън Уайт за “затворената врата”.
Много адвентисти от седмия ден са изненадани когато научат, че Елън Уайт е учила за “затворена врата” на спасението. Според това учение, всеки, който не приема лъжливото учение на Уилям Милър за завръщането на Христос през 1844-та година, вратата на спасението е затворена за тях.
Елън Уайт пише за своето видение:
“Докато се молех на семейния олтар, Святият Дух падна върху мен и аз сякаш се издигах все по-високо и по-високо, далеч над тъмния свят. Обърнах се да потърся адвентните хора в света, но не можах да ги намеря – когато един глас ми каза: „Погледни отново и погледни малко по-високо.“ При това вдигнах очите си и видях права и тясна пътека, [Матей 7:14], издигната високо над света. По тази пътека адвентните хора пътуваха към Града, който беше в далечния край на пътеката. Имаха ярка светлина, поставена зад тях в първия край на пътеката, за която един ангел ми каза, че е Среднощният вик. [Матей 25:6.] Тази светлина осветяваше цялата пътека и осветляваше нозете им, за да не се спъват. И ако държаха очите си приковани в Исус, който беше точно пред тях и ги водеше към Града, те бяха в безопасност. Но скоро някои се умориха и казаха, че градът е много далече и очакваха да са влезли в него преди. Тогава Исус щеше да ги насърчи, като вдигна славната си дясна ръка и от ръката му излезе великолепна светлина, която се развяваше над адвентната група, и те извикаха Алелуя! Други прибързано отрекоха светлината зад тях и казаха, че не Бог ги е извел досега. Светлината зад тях угасна, оставяйки краката им в съвършена тъмнина и те се спънаха и отместиха очите си от знака и изгубиха Исус от поглед и паднаха от пътеката надолу в тъмния и зъл свят долу. За тях беше също толкова невъзможно да излязат отново на пътеката и да отидат в града, както и за целия нечестив свят, който Бог беше отхвърлил. Те падаха по целия път по пътя един след друг, докато не чухме гласа на Бог като много води, [Езекил 43:2. Йоил 3:16. Откровение 16:17.], което ни даде деня и часа на идването на Исус. [Езекил 12:25. Марк 13:32.] Живите светии, 144 000 на брой, познаваха и разбираха гласа, докато нечестивите мислеха, че това е гръм и земетресение. [Йоан 12:29.] Когато Бог изрече времето, Той изля върху нас Светия Дух и лицата ни започнаха да светят и да блестят със славата на Бог, както направи Моисей, когато слезе от планината Синай. [Исая 10:27.] WLF 14.2.”
https://egwwritings.org/read?panels=p1445.37&index=0
Когато адвентистите, които напускаха култа на Милър и техният брой се увеличаваше, Елън започна да разпространява видения за “среднощният вик” от Матей 25:10.
Тя проповядваше, че вратата на спасението е затворена, и че за неразумните адвентисти, които се отцепват, започва голямата скръб и че верните последователи на култа на Милър, ще бъдат именно тези 144 000 подпечатани, които ще бъдат грабнати живи. Тя твърди, че за тях е невъзможно да се спасят, и че те ще споделят съдбата на тъмният и зъл свят. Освен това Елън Уайт е категорична, че Бог е отхвърлил целият нечист свят - край, възможността за спасение беше до тук.
Забележете, че тук Елън Уайт твърди, че тя и цялата група адвентисти са чули Бог да говори за Деня и Часа на идването на Христос. Това само по себе си е достатъчно за всеки адвентист да осъзнае, че Елън Уайт е лъжепророк, тъй като в нейните видения, тя противоречи на Исус, който ясно казва, че на никого не му е дадено да знае този ден и час. Изглежда Елън Уайт е считала себе си за изключение, защото въпреки думите на Исус, тя е твърдяла, че на нея и е дадено да чуе деня и часа за идването на Исус.
Накратко Елън Уайт е обявила, че вратата е затворена за всички, които отхвърлят учението на Милър, че Исус ще се завърне през 1844-та година. Малко адвентисти знаят за тези нейни лъжепророчества. Днес водачите на култа представят половината истина на адвентистите по отношение на този епизод от живота на Елън Уайт.
Когато Исус не идва през 1844-та година, Елън заговаря за седем годишен изпитателен период, който трябваше да приключи през 1851-ва година.
Нещо повече, Елън Уайт учи в продължение на пет години след “затварянето на вратата” през 1844-та година, че онези, които се обръщат към Исус няма шанс да се спасят. Тя по-късно разбира, че това е грешка, но за цели пет години в нейните учения спасението е било невъзможно:
”Моят придружаващ ангел ми каза да потърся мъките на душата за грешниците, както беше преди. Погледнах, но не го видях; защото времето за тяхното спасение е минало.”
https://m.egwwritings.org/en/book/517.1#17
И така, Елън Уайт проповядва, че времето за спасение е отминало. Възможно ли е в дните на Елън Уайт времето за спасението да е отминало? Колко адвентисти знаят, че Елън Уайт е сложила край на времето за спасение, понеже се е чул среднощният вик, и понеже вратата за спасение се е затворила през 1844-та година?
Тъй като предполагам много адвентисти не знаят за това, както и, че водачите на култа, ще отрекат тези факти, за да не стане ясно, че Елън Уайт е лъжепророк, ще се позовем на съпругът на Елън Уайт, Джеймс Уайт, който разказва за виденията на Елън Уайт през и малко след 1844-та година:
"Когато получава първото си видение през декември 1844 г., тя и цялата група в Портланд, щата Мейн, (където тогава живеят родителите ѝ), са се отказали от среднощния вик и затворената врата като минало. Тогава Господ й показал във видение грешката, в която тя и групата в Портланд били изпаднали. След това тя разказала видението си на групата и около шестдесет от тях изповядали грешката си и признали, че преживяването им през седмия месец е дело на Бога."
https://archive.org/details/WhiteJamesEllen.AWordToTheLittleFlock1847/page/n21/mode/2up
Самата Елън Уайт също си признава за грешката, че е поучавала, че “вратата за спасение е затворена”. Следващите думи са нейни:
“За известно време след разочарованието през 1844 г. аз вярвах, заедно с адвентните хора, че вратата на милосърдието е завинаги затворена за света. Тази позиция заех преди да ми бъде дадено първото видение. Светлината, дадена ми от Бога, поправи грешката ни и ни позволи да видим истинската позиция.”
https://m.egwwritings.org/en/book/711.57#60
Елън Уайт признава за голямата грешка, че е поучавала, че вратата за спасение е била затворена завинаги. Нейният съпруг Джеймс Уайт, също призна, че това е било грешка. Но Елън Уайт лъже, като казва, че тя е вярвала и поучавала за “затворената врата” преди да получи първото си видение. Ние вече видяхме, че Елън е споделяла именно във видения, че “времето за тяхното спасение е минало.” Истината е, че Елън Уайт е нямало да си признае, но тя е нямала друг избор. Причината за това е, че на много адвентисти близките им са се покайвали, а според Елън Уайт вратата е била затворена. Тя не е можела да обяви тези хора за отхвърлени. Бъркотията и объркването от виденията и е било огромно.
Учението на Елън Уайт за “затворената врата“ беше, че адвентистите са тези, които ще бъдат спасени, но тези от тях, които са повярвали преди 22 октомври 1844-та година, тъй като на тази дата “вратата се затвори”. Това е било вярването на Елън Уайт за години наред.
Проблемът на Елън Уайт обаче, както казва и съпругът и Джеймс Уайт е бил голям, тъй като хора са приемали Исус, а от друга страна на адвентистите им са се раждали деца след 1844-та година. Голямата част от тези адвентисти в култа, не може ли да се примирят с идеята, че децата им няма да имат възможност да се спасят, просто защото са родени след 1844-та година. Елън е била поставена трудна ситуация.
Но надявам се разбирате, каква голяма каша е забъркала тази жена.
- Тя я вярвала, че Исус ще се завърне, но Той не се е завърнал.
- Тя е обявила, че вратата за спасението е затворена завинаги.
- От друга страна живота е продължавал и хора са се покайвали.
Именно тези проблеми не са оставили друг избор на Елън Уайт освен да си признае, че ги е подвела с виденията си. Колко от водачите на култа в България са ви казали, че Елън Уайт е признала, че е лъгала?
Тези по-късни обяснения, които Елън Уайт е била принудена да направи, като е признавала, че е сгрешила, бяха умишлени изказвания, за да заблудят членовете на култа и да прикрие нейните фалшиви пророчества.
И именно тук е огромната роля на Хирам Едсън - спасителят на адвентистите се появява, като принц на бял кон и избавя Елън Уайт, но вкарва поколения адвентисти в още по-голяма заблуда.
Елън Уайт вижда страхотната възможност от видението на Хирам Едсън и веднага го прилага в действие:
“Но като изследваха въпроса за светилището, дойде по-голяма светлина. Видяха, че вярването за края на 2300-та денонощия в 1844 г., когато се отбелязва важна криза, е правилно. Но, докато вратата на надеждата и милостта, чрез която хората в продължение на хиляда и осемстотин години са имали достъп до Бога се затвори, в същото време се отваря друга врата и прощението на греховете се предлага на хората чрез посредничеството на Христос в Светая Светих. Една част от Неговата служба бе приключила, за да бъде заместена от друга. Все още има “отворена врата” за небесното светилище, където Христос служи заради грешниците.”
/255/
https://maranathamedia.bg/downloads/library/books/SOP/GC.pdf
Забележете, че Елън Уайт е започнала да използва израза “по-голяма светлина”. В нейните видения Бог никога не е давал достатъчно светлина. Когато виденията и са се проваляли, тя е изкарвала следващият “заек от шапката” и го е наричала “по-голяма светлина”.
Така Елън успява да задържи заблудата започнала с Уилям Милър. С видението на Хирам Едсън, тя е намирала решение и за “затворената врата”, и в същото време отваря нова врата за адвентистите. Но всички адвентисти трябва да знаят, че както вратата за спасение не се е затворила, така и вратата на светилището не се е отваряла - защото Месия изкупи целият свят хиляди години преди Елън Уайт да е започнала да лъже.
В ученията на Елън Уайт, дори Бог се оказва виновен, понеже не си е преместил ръката от пророческата карта и е попречил на Елън Уайт да види ясно всичко:
“Видях, че картата от 1843 г. е ръководена от Господната ръка и че не трябва да се променя; че фигурите бяха такива, каквито Той ги искаше; че ръката Му беше отгоре и скриваше грешка в някои от фигурите, така че никой не можеше да я види, докато ръката Му не беше отстранена.”
https://m.egwwritings.org/en/book/28.475#476
От това изявление на Елън Уайт излиза, че ръката на Бога е прикривала картата и Елън Уайт не е успяла да види добре подробностите. Ако такива изявления не са в състояние да покажат на адвентистите, че тази жена е лъжепророк, значи нищо друго не е в състояние. Представете си, Бог е поставил ръката си върху картата на Елън и тя не е видяла ясно. Колко несъобразителен и неадекватен Бог е имала Елън Уайт?!
Слава богу, веднага щом Елън Уайт е чула за новата теория на Хирам Едсън, Бог веднага е махнал ръката си от картата! Разбира се, това е случайност и няма нищо общо с действителността…
Но може би някои от адвентистите се питат, къде са изчезнали всички видения и изтъпления, които Елън Уайт е предавала за затворената врата?
Какво щяха да направят с всичките и изявления, които Елън Уайт направи, сочейки, че вижда вратата на спасението затворена? Джеймс разреши този въпрос коренно, като отново публикува виденията на жена си през 1851-ва година в брошура, озаглавена “Преживявания и възгледи”. Този път обаче Джеймс внимаваше и премахна всички онези части касаещи “затворената врата”.
И поради това, че цели видения изведнъж започнаха да изчезват в малкият култ имаше достатъчно хора, които забелязаха, че е започнала подмолна работа по виденията. За да разсее подозренията съпругът на Елън Уайт пише:
“В един момент в началото на посланието отец Бътлър и старейшина Харт се объркали по отношение на свидетелствата. В голямо притеснение те стенеха и плачеха, но известно време не искаха да посочат причините за своето недоумение. Все пак, притиснат да посочи причина за невярното им говорене и поведение, старейшина Харт се позова на малка брошура, издадена като виденията на сестра Уайт, и каза, че доколкото му е известно, някои видения не са включени. Пред голяма аудитория двамата братя говореха силно за това, че са загубили доверието си в делото.”
Очевидно Джеймс Уайт не е никак по-малко добър лъжец от съпругата си. Забележете, че всичките видения за “затворената врата” са изчезвали, и вместо тях се е появила малка брошура с преиздадени видения, без обаче, тези които се отнасяли за “затворената врата”. Каква според вас е била причината? Ето каква причина е измислил Джеймс Уайт:
“За момент настъпи мълчание, след което съпругът ми обясни, че сме имали много малко средства и отначало сме могли да отпечатаме само малка брошура, и обеща на братята, че когато се съберат достатъчно средства, виденията ще бъдат публикувани по-подробно под формата на книга.”
Сега адвентистите трябва да си зададат въпроса, дали Джеймс Уайт някога е спазил това свое обещание да публикува виденията за “затворената врата”? Той е живял още тридесет години след това обещание и през ръцете му са минали много пари и са отпечатали много книги, дали адвентистите са срещали виденията за “затворената врата”? Може би водачите на култа в България имат отговор? Бътлър и Харт вече са в гроба, но обещаните видения все още не са отпечатани и тези двама адвентисти все още ги чакат. И тъй като измина достатъчно много време членовете на култа естествено забравиха за затворената врата и техните водачи след време, дори започнаха дори да отричат, че някога е имало такова учение за “затворена врата”. Попитайте ги и ще се уверите в това!
Както можете да предположите човекът е защитавал жена си. А през 1867-ма година той се е сблъскал с друг проблем. Тъй като жена му не е спирала да сънува и вижда лъжливи видения, хората са започнали да виждат несъотвествия и в новите и видения. Джеймс Уайт не е знаел какво да прави с явните лъжливи видения. Жена му е копирала и преработвала куп други книги и схващания, включително и от мормоните. За това съпругът на Елън Уайт е намерил друг подход, който по-късно се е превърнал в образец за всички адвентни водачи на култа след него. Ето какво е направил с последващите лъжи на съпругата си Джеймс Уайт:
“Като се има предвид, че в различни църкви е било обичайно да има хора, които са били изобличавани от виденията. Да използват лошо тези свидетелства за своя вреда и за вреда на църквата; затова решихме, че лицата, поправяни чрез свидетелства, не трябва да притежават тези свидетелства в писмен вид, а те трябва да бъдат депозирани при старейшината на църквата, в която членуват; и ако желаят да ги прочетат, за да опреснят паметта си, трябва да го направят в дома на старейшината и да не вземат със себе си копие на каквато и да е част от свидетелството в писмен вид.”
/шеста страница - средна колона/
https://documents.adventistarchives.org/Periodicals/RH/RH18670205-V29-09.pdf
Ето какво е било решението… Никакви копия от виденията да не се разпространяват. Ако искате да ги четете, ще ги четете в къщата на старейшината. А колко хора ще искат да гостуват в дома на старейшината? Не бяха ли тези видения дадени на Елън Уайт за целият свят? Надявам се адвентистите, които за първи път се запознават с тези факти да видят всички тези неща и да преосмислят членуването в култа. Както виждате Джеймс Уайт е наложил цензура и възбрана, виденията на Елън Уайт, които съдържали явни разминавания с Библията, да не попадат в ръцете на хора извън култа.
И така това беше необходима информация, с която трябваше да се запознаем преди да навлезем в учението за “изследователни съд”, което е било лъжеучението, което избави Елън Уайт от лъжеучението за “затворената врата”.
Елън Уайт толкова много е държала учението за “изследователни съд” да бъде вградено сред адвентистите, че е обявила, че ако някой не вярва във видението на Хирам Едсън, че Исус е влязал в най-святото място през 1844-та година, той няма да бъде спасен. Което означава, че всички, които не са адвентисти и не вярват в това учение, не се считат за спасени:
“Тези, които с вяра следват Исус във великото дело на изкуплението, получават ползите от Неговото посредничество в тяхна полза, докато онези, които отхвърлят светлината, която разкрива това дело на служение, не се възползват от нея. Юдеите, които отхвърлиха светлината, дадена при първото идване на Христос, и отказаха да повярват в Него като Спасител на света, не можаха да получат опрощение чрез Него. Когато при Своето възнесение Исус влезе със собствената Си кръв в небесното светилище, за да излее върху учениците си благословиите на Своето посредничество, юдеите бяха оставени в пълна тъмнина, за да продължат безполезните си жертви и приноси. Служението на образите и сенките беше прекратено. Вратата, през която хората преди са намирали достъп до Бога, вече не е била отворена. Юдеите бяха отказали да Го търсят по единствения начин, по който Той можеше да бъде намерен тогава - чрез служенето в небесното светилище. Затова те не са намерили общение с Бога. За тях вратата беше затворена. Те не познаваха Христос като истинска жертва и единствен посредник пред Бога, поради което не можеха да получат ползите от Неговото посредничество.”
https://egwwritings.org/read?panels=p12119.739&index=0
Истината е, че учението за “изследователния съд” е измислена, за да придаде значение на 22 октомври 1844 г., когато Исус не се е върнал на земята, но сега вече след като е излязла от кризата за “затворената врата”, Елън Уайт е превърнала вярата, че Исус влиза в светилището през 1844-та година, като условие за спасение.
Елън Уайт и Хирам Едсън трябваше да измислят събитие, което да замени завръщането на Христос (Те трябваше да измислят начин да завъртят събитията, за да докажат на себе си, че не могат да грешат). Но за съжаление, като са прикрили една лъжа с друга, те са отклонили адвентистите от християнската вяра.
Според новият възглед на Елън Уайт Исус е бил извън най-святото място от деня на възнесението Си през 1-ви век до 22 октомври 1844-та година, когато Бог Му е дал достъп до него, за да може да стартира Изследователския съд.
Данаил 8:14…
Ако някой ви попита, кой е основният стих върху който се изгражда култа на адвентистите от седмия ден? Отговора е Данил 8-ма глава 14-ти стих.
Уилям Милър погрешно прие думите в този стих, като доказателство за пришествието на Исус, а Елън Уайт погрешно прие, че думите в този стих говорят за влизането на Исус в най-святото място на небесното светилище през 1844-та година. Уилям Милър заключил, че въпросните 2300 вечери и сутрини са 2300 години и започвайки от 457-ма година преди Месия, той е отброил 2300 година и беше изчислил, че Исус ще се завърне през именно 1843-та година.
Когато това не се случи, понеже въобще пророчеството не е относими до пришествието на Исус, а до появата на Антиох Епифан, който оскверни земното светилище в Йерусалим, той преизчисли отново своите сметки и заключи, че това ще се случи през 1844-та година. Но когато и това не се случи, Елън Уайт се позова на видението на Хирам Едсън и каза, че Исус е влизал в най-святото място на небесното светилище за първи път през 1844-та година.
Нито Хирам Едсън, нито Елън Уайт са взели в предвид, че пророчеството за 2300 вечери и сутрини се отнасят до Антиох Епифан, който е омърсил земното светилище в Йерусалим. Ако бяха погледнали няколко превода на писанията, щяха да установят, че очистването за което се говори в книгата на Данаил, няма отношение към небесното светилище.
В 1 Макавеи 4:48 четем:
“Те също възстановиха светилището и вътрешността на храма и осветиха дворовете.”
Именно поради този факт, че светилището в Йерусалим е било осветено отново, след като Антиох Епифан е довел до прекъсването на жертването в светилището, евреите празнуват този дена на 25-ти Кислев (нашият декември месец) с празника Ханука, още наричан празника на освещението, както четем в Йоан 10:22:
Йоан 10:22 - vbg
22. И настъпи в Ерусалим празникът Освещение на храма. Беше зима.
Освен че има цял празник, който отбелязва изпълнението на пророчеството от Данаил 8:14, който исторически доказва и маркира това, адвентистите все още са повече привързани към Елън Уайт и нейните видения, отколкото явните факти.
Те също така съвсем умишлено пренебрегват езика използван във въпросният стих, който използва изричното посочване, че тук иде реч за “вечери и сутрини”, което напомня на пророческият език използван в книгата Битие, в разказа за творението, от където става ясно, че Данаил не е говорил за нищо друго, освен за буквални денонощия, а не години, както ги е научила Елън Уайт, за да може да подкрепи идеята на Хирам Едсън и Уилям Милър, че става въпрос за 1844-та година. Ако следваме логиката на Елън Уайт, Бог би трябвало да е сътворил света за шест години, и Неговото съботно почиване след сътворението, трябва да е продължило година. И точно както в Битие, термина “вечери и сутрини” се отнасят до буквални дни, така същият термин в Данаил 8:14, дните са относими до буквални дни, а не до години.
Уилям Милър е достигнал до датата 1844-та година, именно защото е пресметнал изрично посочените дни в години, и така е достигнал до принципно нищо не означаващата дата 1844-та година.
Елън Уайт е направила всичко възможно, да изключи Антиох Епифан от изпълнението на пророчеството от Данаил 8-ма глава. Ако всеки адвентист използва правилната херменевтика, той или тя, ще разберат, че осквернението на светилището, първо, не е на небето, а на земята, в частност Йерусалим, и че освещението за което се говори в пророчеството, не е освещение случило се през 1844-та година на небето, а освещение, което историческо се е случило, когато евреите са осветили храма си след поругаването му от страна на Антиох Епифан.
Също така, ако погледна контекста без да бъдат повлияни от Елън Уайт и нейните видения, те много скоро ще разберат, че става въпрос именно за 2300 денонощия, които се изпълняват именно с Антиох Епифан.
Писанията казват:
Данаил 8:11-13 - vbg
11. Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната жертва; и мястото на светилището му беше съборено. 12. И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя. 13. Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?
Елън Уайт допуска много елементарен екзегетичен проблем, който нямаше да се случи, ако изследваше текста в контекст, но тя е прилагала, не виденията си спрямо текста, а текста спрямо виденията си.
Малкия рог опустошава светилището и спира ежедневните жертви; следователно въпросното светилище не може да бъде небесното светилище, тъй като не може да бъде опустошено от никаква човешка сила. Адвентистите и до днес имат проблем да докажат, как е бил осквернен небесният Светая Светих.
Елън Уайт и Хирам Едсън са объркали адвентистите, като са им казали, че не Антиох Епифан оскверни земното светилище, а Исус оскверни небесното светилище, като пренесе греховете на адвентистите в небесното светилище.
Как светилището е било осквернено? От 9-ти до 12-ти стих става ясно, че малкия рог е осквернил светилището. Това не може да бъде изчистено със службите в Деня на изкуплението. Елън Уайт често смесва деня на изкуплението Йом Кипур с освещението за което се говори в Данаил 8:14, което класическо лъжеучение. Това оскверняване е било на Антиох Епифан през втори век пр. н. е., както е записано в:
1 Макавейски 4:36, 41-45, 52,53.
36 - Юда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.
41 - Тогава Юда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.
42 - И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.
43 - Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.
44 - После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.
45 - И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;
52 - В двайсет и петия ден на деветия месец – това е месец хаслев – в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано
53 - и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.
Това очистване от Юда и евреите беше завършено на деветия месец /ХАСЛЕВ/, 25-ия ден, не на Денят на умилостивението /ЙОМ КИПУР/. Самите писания изрично посочват това в книгата на Летописите:
2 Летописи 29:4-5 - vbg
4. И доведе свещениците и левитите и ги събра на източния площад и им каза: 5. Слушайте ме, левити! Осветете се сега и осветете и дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от святото място.
И още в същата глава четем:
2 Летописи 29:15-18 - vbg
15. Те събраха братята си и се осветиха, и влязоха според заповедта на царя, съгласно ГОСПОДНОТО слово, да очистят ГОСПОДНИЯ дом. 16. И свещениците влязоха във вътрешната част на ГОСПОДНИЯ дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на ГОСПОДНИЯ дом цялата нечистота, която намериха в ГОСПОДНИЯ храм, а левитите я взеха и я изнесоха вън при потока Кедрон. 17. На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до предверната зала на ГОСПОДА и освещаваха ГОСПОДНИЯ дом осем дни; а на шестнадесетия ден от първия месец свършиха. 18. После влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме целия ГОСПОДЕН дом и олтара за всеизгарянето с всичките му принадлежности и масата за присъствените хлябове с всичките є принадлежности.
Както виждате писанията тълкуват писанията, и ако оставим писанията да тълкуват писанията, ние ще имаме най-доброто разбиране. От тези стихове става ясно, че очистването на светилището споменато в Данаил 8:14, въобще не може да бъде отнесено до някакво освещение, което се е случило през 1844-та година, и то на небето.
Освен всичко друго, струва си да разгледаме и до какви други нелогични последствия водят адвентните погрешни тълкувания. Според тях Исус започвайки от 1844-та година, разследва греховете на адвентистите. Той според тях е изпратил до всеки адвентист по един ангел, който да записва как те използват свободното си време, дали ядат месо и всички тези доклади се събират в специален архив. Исус според тях набира информация.
Тези видения на Елън Уайт обявяват Исус за счетоводител, който работи на небето, за да събира и заличава адвентните дела. Елън Уайт е накарала адвентистите да повярват във всичко това, без да взема в предвид всички стихове, в които ясно се заявява, че Исус не се нуждае от това да разследва, нито адвентистите, нито който и да е друг човек. Писанията казват:
Евреи 4:13 - vbg
13. И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме.
Казвайки, че тече следствена процедура, Елън Уайт обявява Исус за някой, пред чийто очи делата на адвентистите не са разкрити, а са все още скрити и налагат внимателно разследване.
И още:
Псалми 139:1-4 - vbg
1. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. 2. Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. 3. Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. 4. Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.
Забележете, че Давид казва, че Бог го е изследвал много преди 1844-та година. Но как е възможно това? Според Елън Уайт, това разследване започва през 1844-та година. Адвентистите трябва да решат, дали да вярват в писанията или на виденията на Елън Уайт. Не само това, Давид говори, че Бог знае за неговото бъдеще, защото Бог държи дните и бъдещето ни подвластни на Неговата воля. Тук отново виждаме, че смисълът от “изследователния съд” на Елън Уайт е напълно погрешен и срещу писанията.
И още:
Йоан 2:24-25 - vbg
24. Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора 25. и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека.
Тук за пореден път виждаме, колко много лъжи е поставила Елън Уайт в умовете на членовете на култа. Тя ги накарала да повярват в един Исус, който има необходимост започвайки от 1844-та година, да установява и документира, дали адвентистите спазват събота или дали играят на тенис, докато писанията ясно заявяват, че Исус няма необходимост от ангелски доклади, за да се документира, дали адвентистите спазват заповедите на Елън Уайт. Евангелието е категорично, че Исус познаваше всички хора, и че Той знае какво има във всеки човек - не само дела, но и дори това, какви са мислите в човека.
Изминаха цели 180 години от измисленото начало на “изследователния съд” на Елън Уайт и Хирам Едсън. Ако допуснем, че Бог не е знаел кой ще бъде спасен преди 22-ри октомври 1844-та година, Той е можел да го разбере до 2024-та година. На Него не Му трябват цели два века, за да стигне до това знание!
Но Елън Уайт е държала членовете на култа именно със страха, че на небето някой ги следи, дали спазват указанията в култа, и дали се съмняват в Елън Уайт или главната конференция. Именно за това днес е трудно да помогнете на адвентистите, понеже страха е посят в тях. Те вече са повярвали на тази жена, че от 1844-та година, са под непрекъснато разследване.
Но ние ще помогнем на адвентистите, като им посочваме стъпка по стъпка всяка лъжа на Елън Уайт.
Нека ви покажем следващото недоразумение на теорията на Хирам Едсън за “изследователния съд”.
Една година, след като Елън Уайт е излъгала, че Исус е влязал в най-святото място едва през 1844-та година, тя е получила поредното си припадане в което е видяла отново видение. В това видение, тя е казала на членовете на култа, че е била на небето заедно с изкупените. Повечето адвентисти не знаят за това нейно видение, защото то противоречи на по-късните учения на Елън Уайт за душата в безсъзнание. Но до този момент, Елън Уайт не е адресирала учението си за “спящата в безсъзнание душа” и е виждала видения в които е на небето заедно а Авраам, Исак, Яков и Данаил.
Тя дори е видяла там двама адвентисти братята Фич и Стакман. Забележете, че според нея Авраам, Исак, Яков и Данаил, както и братята Фич и Стакман са на небето. Но не означава ли това, че духовете им са отделени от телата им, и че душите им не спят? Имайте в предвид, че тези видения на Елън Уайт е получила тези видения от Бог. И тук възниква въпроса, как така Бог дава на тази жена видения със живи и в съзнание мъртъвци на небето, а по-късно същият този Бог и казва, че мъртвите не са в съзнание?
Но другият проблем на Елън Уайт е, че ако Авраам, Исак, Яков, Данаил и братята адвентисти са при Бог на небето, тогава те са там, и са пропуснали “изследователния съд”. Иначе Бог не би показал на основателката на култа такова видение. Струва си да зададем въпроса: Ако Бог е минал през списъка от Авраам до братята адвентисти, които са съвременици на Елън Уайт, как така за 200 години не е успял да разследва адвентистите?
“Тук видяхме добрия стар баща Авраам, Исаак и Яков, Ной, Даниил и много като тях. И видях воал с тежки сребърни ресни и златен кант отдолу. Беше много красиво. Попитах Исус какво има в завесата. Той го вдигна със собствената си дясна ръка и ми каза да внимавам. Видях там славен ковчег, обкован с чисто злато, и имаше славна рамка, наподобяваща короните на Исус.”
/Елън Уайт, The Day-Star, 6-та стр. 24 януари 1846 г./
https://media4.egwwritings.org/pdf/en_DS.pdf
- Това последното видение, доказва, че виденията на Елън Уайт не са нищо друго освен лъжа. Забележете, Елън Уайт вижда на небето мъртвите Авраам, Ной, Исак, Яков и Данаил. По-късно Елън Уайт, ще каже, че мъртвите не са на небето, а в безсъзнание в гроба. Колко адвентисти виждат, че тази жена си е измисляла всички тези видения, и е направила така, че Бог да изглежда, че си противоречи?
Но дори и да предположим, че Елън Уайт лети напред във времето и се връща, точно както във филма “Завръщане в бъдещето”, тя има и други сериозни грешки в теорията, която е взела под наем от Хирам Едсън. Елън Уайт не е взела в предвид ключови стихове, в които се казва, че Авраам е оправдан (сметнат за праведен) чрез вяра (Рим. 4:2-5). Близо 1800 години преди следствения съд, за който се предполага, че започват едва през 1844-та година, Исус заявява:
“И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще седнат с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно (Мат. 8:11).”
Исус не се нуждаеше от изследователния съд през 1844-та година, за да определи дали Авраам, Исаак и Яков, ще преминат през счетоводната дейност в небесното светилище. Така че, защо се нуждаят от такъв съд започнал през 1844-та година, други хора адвентисти? Исус не изчака 1844-та година, за да реши казусите на Авраам, Исак и Яков - Той вече знаеше, че те ще бъдат в небесното царство. Но Елън Уайт не вярва, че Бог знае предварително, кои адвентисти, ще влязат в небесното царство. За това в нейната теория, Исус е заключен цели 18 века в първата част на небесното светилище, и Елън Уайт едва през 1844-та година, пуска Исус да влезе в най-святото място на небесното светилище.
Освен това, Елън Уайт греши, като твърди, че Енох вече пътува из Нептун и Сатурн. Тя има видения, в които твърди, че е посещавала други планета в които има живот, и хора, които все още не са яли от дървото за познаването на доброто и злото. В едно от своите космически обиколки, Елън твърди, че е видяла Енох. Разбира се, ние сега няма да влезем в подробности по въпроса, дали Енох е умрял или не, но ако го направим, ще установим, че според автора на книгата Евреите, Енох е умрял физически. Но за да не се отклоним, ще приемем, че Енох е бил директно грабнат на небето.
Въпросът е, как така Бог знаеше, че Енох може да бъде отведен на небето без разследването на Исус да е започнало през 1844-та година?
Същата грешка Елън Уайт допуска и по отношение на Моисей, който е умрял и е бил възкресен и взет на небето, нещо което тя вярва, като посочва, че архангел Михаил го е възкресил. Ако обаче греховете на всички не са заличени до следствения съд, както учи Елън Уайт, тогава как би могъл Моисей да влезе в рая?
Освен това, Библията казва, че „Илия се възнесе във вихрушка на небето“ (3 Царе 2:11). Как Бог би могъл да вземе Илия преди следственият съд да е приключил?
Това, което теорията на Елън Уайт за “изследователния съд” прави, е следното: Държи членовете на адвентистите в състояние на несигурност и страх, дали греховете им са били простени или не. Това лъжеучение лишава адвентистите от увереността, че греховете им са простени и заличени. Елън Уайт ги поучава, като им казва, че техните „изповядани“ грехове не са отменени и няма да бъдат заличени до съда пред големия белия престол за който се говори в Откровение 20-та глава. Това е ерес и практика типична за култовете, да държат хората в страх посредством манипулация! Греховете на покаялите се грешници са простени и заличени от Христос, това става ясно от писанията.
Елън Уайт казва:
“Кръвта на Христос, макар и да освобождаваше покаялия се грешник от осъждението на закона, не отменяше греха; тя щеше да остане записана в светилището до окончателното умилостивение; така и в образа кръвта на приноса за грях премахваше греха от каещия се, но оставаше в светилището до Деня на умилостивението.”
https://whiteestate.org/devotional/hb/10_08/
Елън Уайт проповядваше друго евангелие, в което греховете на повярвалите в Исус не се отменяха и премахваха, напротив, Елън Уайт излъга адвентистите, че техните грехове се преместват в сградата на небесното светилище и там Исус разследва греховете на адвентистите и преценява, дали са достойни да бъдат изкупени или не.
Елън Уайт казва:
“В продължение на осемнадесет столетия се е извършвала тази служба в първата част на светилището. Исусовата кръв се застъпваше заради името на покаялите се вярващи и им осигуряваше прощение и приемане от Отца, но греховете им все още оставаха отбелязани в книгите. Както в символичната служба в края на годината се извършваше умилостивително дело, така и преди да бъде привършено Христовото дело за изкуплението на човека, се извършва умилостивение за отстраняване на греховете от светилището. Това е службата, започнала след свършването на 2300-та денонощия. По онова време, както бе предсказано от пророк Даниил, нашият велик Първосвещеник влезе в Светая Светих, за да извърши последната част от Своето тържествено дело - очистването на светилището. BБ 237.4
Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в Новия завет греховете на покаялите се чрез вярата се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване, дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си, защото, когато Той дойде, наградата Му ще бъде с Него, “за да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откр. 22:12). BБ 237.5”
https://egwwritings.org/read?panels=p132.1912[1:-:-],p13844.1597[0:-:-]&index=1
Тя още казва:
“И ето, Един, подобен на Човешкия Син, дойде с небесните облаци и дойде при Стареца на дните, и Го доведоха пред Него. И Му бе дадено господство, слава и царство, за да Му служат всички люде, народи и езици; Неговото господство е вечно господство, което няма да премине." [Даниил 7:13, 14] Описаното тук идване на Христос не е Неговото второ идване на земята. Той идва при Стареца на дните на небето, за да получи владичество, слава и царство, които ще му бъдат дадени след приключване на делото му като посредник. Именно това идване, а не второто му идване на земята, е предсказано в пророчеството, че ще се случи в края на 2300-те дни, през 1844 г. Придружаван от небесни ангели, нашият велик Първосвещеник влиза в Светая Светих и там се явява в Божието присъствие, за да извърши последните действия на своето служение в полза на човека - да извърши делото на следствения Съд и да извърши умилостивение за всички, за които е доказано, че имат право на ползите от него.
GC88 479.3”
https://egwwritings.org/read?panels=p133.2178&index=0
Според нея, след като приключи този следствен съд, по-късно всички тези грехове, ще бъдат прехвърлени на сатана.
Именно тези учения са причината да наричаме адвентистите от седмия ден култ, понеже ученията на тази жена ги държат в друго благовестие, в което тези хора, живеят в непрекъснат страх, дали спазват всичко което Елън Уайт им е казала.
Преместване на трона на Бог
Виденията на Елън Уайт наложиха, дори самият Бог да премести трона Си, за да паснат виденията на Елън Уайт. За да докаже погрешното тълкуване на Уилям Милър, Елън Уайт измисли още едно поредно лъжеучение, а именно преместването на Божият трон. Тя излъга адвентистите, че тронът на Бог е бил преместен от святото място на небесното светилище в най-святото място. Причината Елън Уайт да лъже е, понеже няма обяснение за стиховете които се казва, че Исус сяда на трона още през 1-ви век. Елън е била объркана и отново в проблеми. Има един куп стихове в писанията, които казват, че Исус седи на трона си. Но това се оказва проблем, защото трона на Бог е в най-святото място в небесното светилище, където е Неговото присъствие. Но тъй като Елън Уайт държи Исус извън най-святото място в небесното светилище, тя не е знаела, как да обясни, че от една страна Божият трон е в най-святото място, а Исус до 1844-та година е бил извън най-святото място. За да разреши това противоречие, Елън Уайт веднага е изфабрикувала видение, в което казва, че трона е бил в първата част на небесното светилище, но по-късно когато Исус е влязал в най-святото място, тогава се е преместил и Божият трон.
Където и да говори Библията за мястото на трона на Бог, ще забележите, че той винаги се е намирал в най-святото място.
Но тъй като библията напълно отрича виденията на Елън Уайт, съпругът и Джеймс Уайт и техен приятел, който щеше да бъде поредният президент на генералната конференция в култа Урая Смит измислиха решение, което по-късно Елън Уайт превърна във видение - тя накара Бог да премести трона Си от най-святото място в предната част на небесното светилище при възнесението на Исус и трона остана там до 1844-та година. После когато настъпи 1844-та година, Елън Уайт премести трона отново в най-святото място. Представете си, колко лъжливо е било учението на тази жена… Трябвало е да лъжат, че тронът на Бог се премества напред-назад, за да може да манипулират адвентистите. Колко адвентисти са прочели в библията, че тронът на Бог се мести от едно в друго място?
През 1903-та година старейшината в култа Хаскел казва:
“Преди октомври 1844 г. славният трон на Създателя на вселената е бил в първата част на небесното светилище.”
https://documents.adventistarchives.org/Periodicals/BTS/BTS19031001-V02-05.pdf
Бог става от трона си, за да може виденията на Елън Уайт да паснат и да изглеждат правдоподобни, представете си, дори се е наложило да преместват трона на Отец! Колко адвентисти си дават сметка, че тази жена променя Бог и дори премества Бог от едно в друго място, за да може да поддържа култа? Не е ли това основателна причина да напуснете този култ веднъж завинаги? Тази жена ви учи на един друг Бог и един друг Исус!
Сега адвентистите трябва да вярват, че Бог и Сина Му са сядали на трона в продължение на 1800 години във първата част на светилището, и понеже Уилям Милър е пресметнал погрешно пришествието на Исус през 1844-та година, сега Исус и Баща Му, трябва да се преместят отново. Това е не само ерес, но и богохулство! Адвентистите, трябва да започнат да си задват сериозните въпроси…
Ето какво казва Елън Уайт:
Видях как Отец става от престола и с пламтяща колесница влезе в светая светих зад завесата и седна. Тогава Исус се издигна от престола и повечето от онези, които бяха наведени, станаха заедно с Него. Не видях нито един лъч светлина да премине от Исус към безгрижното множество, след като Той стана, и те останаха в съвършена тъмнина. Тези, които станаха, когато Исус го направи, държаха очите си вперени в Него, докато Той напускаше престола и ги извеждаше навън. Тогава Той вдигна дясната Си ръка и чухме прекрасния Му глас да казва: "Почакайте тук; отивам при Отца Си да получа царството; пазете дрехите си безупречни и след малко ще се върна от сватбата и ще ви приема при Себе Си." Тогава една облачна колесница, с колела като пламтящ огън, заобиколена от ангели, дойде до мястото, където беше Исус. Той се качи в колесницата и бе отнесен в най-святото място, където седеше Отец. Там видях Исус, велик Първосвещеник, да стои пред Отца. На полите на дрехата Му имаше камбанка и нар, камбанка и нар. Тези, които се издигаха заедно с Исус, изпращаха вярата си към Него в най-святото място и се молеха: "Отче мой, дай ни Твоя Дух". Тогава Исус щеше да вдъхне върху тях Светия Дух. В това дихание имаше светлина, сила и много любов, радост и мир.
https://egwwritings.org/read?panels=p28.393[1:-:-],p13790.175[0:-:-]&index=1
Елън Уайт дори измисли огнени колесници, които да преместят всевишният Отец, а после премести и Сина Му!
Нека сега да разгледаме, дали въобще Исус е влизал и излизал от някъде през 1844-та година?
Елън Уайт излъга адвентистите, като им каза:
„Беше ми показано, че... Вратата беше отворена в най-святото място в небесното светилище, където е ковчегът, в който се съдържат десетте заповеди. Тази врата не беше отворена, докато посредничеството на Исус не приключи в святото място на светилището през 1844 г. Тогава Исус стана и затвори вратата на святото място, и отвори вратата към Светая Светих, и мина през втората завеса, където сега стои до ковчега" (Ранни писания). , стр. 42 ).
https://m.egwwritings.org/en/book/28.329#331
Това е най-голямата лъжа на Елън Уайт, тъй като всички нейни останали измислени видения, са само за да подкрепят тази нейна лъжа, че Исус влиза в най-святото място на небесното светилище през 1844-та година.
Писанията никъде не поучават преместването на Божият трон или влизането на Исус в най-святото място през 1844-та година. Напротив, Библията многократно отбелязва, че Исус е направил това веднага след Своето възнесение:
Евреи 8:1-2 - vbg
1. Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата, 2. Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.
Забележете, че тези думи в посланието на Евреите са написани 60 години след новата ера. Авторът на Евреите не оставя съмнение, че Исус седна от дясната страна на Бога. Също така авторът на Евреите пише, че неговите читатели вече ИМАТ Първосвещеник.
В същата книга от писанията още четем:
„Той не влезе чрез кръвта на козли и телета, но влезе в Пресветото място веднъж завинаги чрез собствената Си кръв, след като получи вечно изкупление“ (Евреи 9:12).
Забележете, че и двата библейски текста са написани през 60-та година след Месия. И в двата се казва, че Исус вече е служил в Най-святото място на небесното светилище поне 1824 години преди Хирам Едсън да се разхожда в царевичното поле. Сценарият от 1844-та година на Елън Уайт просто противоречи на най-ясните писания!
Често адвентистите казват, че думата в 9-та глава на Евреите, стих 12-ти, за “най-святото място”, може да се преведе и като святото място, не обезателно най-святото. Но същите тези адвентисти забравят, че гръцката дума използвана в Евреите 9:12, е същата дума за “светилище” използвана в Данаил 8:14. А знаете, че те основават цялата си вяра в този стих, който тълкуват погрешно. Тогава въпросът е, как така тази дума им е достатъчна в Данаил 8:14, за да приемат, че иде реч за най-святото място, а за тях е проблем, когато същата дума в Евреите 9:12 се превежда, като “пресятото място”. Адвентистите трябва да забележат, че в култа има двойни стандарти при тълкуването на стиховете, и че всичко това се прави, за да паснат стиховете на виденията на тази жена.
Не забравяйте, че Септуагинта е гръцки превод направен от евреите. Този превод е бил ползван включително и от апостол Павел. Именно този превод превежда думата за “светилище” в Данил 8:14 и Евреите 9:12 с една и съща гръцка дума, така че аргументите на адвентистите не са достатъчни, за да скрият лъжеученията на Елън Уайт.
Завесата…
Сега нека преминем към поредният проблем на царевичното видение на Хирам Едсън и лъжепророка Елън Уайт, а именно въпросът със завесата в светилището.
В Евреите 6-та глава четем:
Евреи 6:19-20 - vbg
19. която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е ВЪТРЕ, ЗАД ЗАВЕСАТА, 20. КЪДЕТО ИИСУС ВЛЕЗЕ ЗА НАС като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.
Както виждате свидетелството на Библията категорично отрича свидетелствата на Елън Уайт. В книгата Евреите четем, че Исус е влязал зад завесата за нас. Това не е било нещо, което Исус е трябвало да направи през 1844-та година, за да изчака Елън Уайт да почне да вижда виденията си.
Терминът "зад завесата" е толкова ясен. Но адвентистите са готови да обезобразят, отново по същите съображения - да паснат цялото писание на виденията на основателката на култа на адвентистите от седмия ден, Елън Уайт.
Те се опитват да излъжат, че Исус е влязал в святото място, но не и в най-святото място на небесното светилище. Но ние сега, ще докажем, че тези хора, нито познават писанията, нито ги тълкуват в контекст.
Ще се опитам да ви покажа от Библията,, че думите „зад завесата“ се отнасят до най-святото място на небесното светилището, и че Исус влезе в най-святото още при Своето възнесение, както и това, че Той не чака до 1844-та година.
Изразът „зад завесата“ не е нова дума, нито за авторът на Евреите, нито за неговите адресати. Този израз вече се използвал в Танах и може да бъде открита там.
В Танах четем:
Изход 26:33 - vbg
33. Под куките да окачиш завесата и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега на свидетелството, така че завесата да ви отделя святото място от пресвятото.
И така, виждаме, че изразът “зад завесата” се използва в Танах и този израз говори за завеса, която отделя святото място от пресвятото място в скинията. С други думи, изразът “зад завесата” използван в Евреите 6-та глава, стихове 19 и 20, описват именно тази завеса, и следователно Исус е влязал в най-святото място, именно зад тази завеса, която разделя святото място от най-святото място.
Нека сега да четем от книгата Левит:
Левит 16:2 - vbg
2. ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището, което е зад завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облака върху умилостивилището.
Левит 16:12 - vbg
12. След това да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от олтара, който е пред ГОСПОДА, и двете си шепи пълни със ситно счукан благоуханен тамян и да го внесе зад завесата.
Левит 16:15 - vbg
15. И да заколи козела на жертвата за грях, която е за народа, и да внесе кръвта му зад завесата, и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището.
Колко от вас виждате, че цялото учение на Елън Уайт е лъжа! Библията използва думите “зад завесата” всеки път, за да опише само едно място - пресвятото място. За какво са си мислили според вас получателите на посланието към Евреите, когато са чели Евреите 6-та глава, когато авторът на Евреите използва термина “зад завесата” от тяхната свещена книга? Те са знаели, какво означават тези думи.
Нека сега да погледнем книгата Числа:
Числа 18:7 - vbg
7. А ти и синовете ти с теб пазете свещенството си във всичко, което се отнася до олтара и което е зад завесата, и около тях да служите. Като подарена служба ви давам свещенството. А външният, който би се приближил, да се умъртви.
Забележете, че библията използва този израз толкова много пъти, и той нито един път не означава това което Елън Уайт казва. Във всички тези употреби в които срещаме думите “зад завесата” те означават само едно - пресвятото място, там където според автора на Евреите е влязал Исус.
Пренесени ли са греховете на небето чрез кръвта на Христос?
Какво учи Елън Уайт членовете на култа си:
“Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в Новия завет греховете на покаялите се чрез вярата се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване, дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си, защото, когато Той дойде, наградата Му ще бъде с Него, “за да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откр. 22:12). BБ 237.5”
Пионерът на адвентистите от седмия ден, Урая Смит, пише в Advent Review and Sabbath Herald на 19 октомври 1876-та година, че:
“Смъртта на Христос и изкуплението не са едно и също нещо. И това освобождава въпроса от всички трудности. Христос не извърши умилостивение, когато проля кръвта си на кръста. Нека този факт бъде фиксиран завинаги в ума.”
/ТЪРСИ: BLOOD/
ЮРИЯ СМИТ, ADVENT REVIEW & SABBATH HERALD, 19 ОКТОМВРИ 1876 Г
Уолкът Хакли Литълджон , друг ранен влиятелен адвентист, пише в същия вестник в отговор на въпроса: „Вярвате ли, че греховете са били изкупени на кръста?“ Той казва:
“Не, сър, не го правя. Вярвам, че няма [библейски] пасаж сред тези, които обикновено се използват, за да докажат, че изкуплението е извършено на кръста, който да оправдае подобно заключение. Самата доктрина противоречи на разума. Когато грехът веднъж бъде изкупен, той бива напълно отстранен и никога повече не може да бъде начислен към сметката на нарушителя. Следователно да се разсъждава, че греховете на онези, които са обърнати, са били изкупени на кръста, би означавало да се твърди, че такива хора не могат да бъдат изгубени.”
/2-РА СТРАНИЦА - ТРЕТА КОЛОНА/
WH LITTLEJOHN, ADVENT REVIEW & SABBATH HERALD, 16 СЕПТЕМВРИ 1884 Г.
Сега сравнете тези изказвания на Елън Уайт и адвентистите с тези думи на писанията:
Евреи 10:11-14 - vbg
11. И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете; 12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; 13. и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие. 14. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
И още:
Еремия 31:34 - vbg
34. И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА! – защото те всички ще Ме познават, от най-малкия от тях до най-големия от тях, заявява ГОСПОД. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.
И още:
Евреи 8:12 - vbg
12. Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“
Скъпи адвентисти евангелието, не е че греховете ви са пренесени на небето за изследване. Бог не се нуждае от изследване. Евангелието е, че греховете ви са простени веднъж завинаги и не се съхраняват на небето, за да бъдат изследвани. Вие трябва да чуете евангелието без виденията на Елън Уайт. Едва тогава бихте могли да получите евангелието, което тази жена е скрила от вас.
Всеки ден ли първосвещеникът носеше кръвта на принесените в жертва животни на святото място?
Друга лъжа, която Елън Уайт остави на адвентистите, е че техният Исус ежедневно работи като левитски свещеник, въпреки, че книгата Евреи го описва като свещеник от Мелхиседеков чин, тъй като Исус е цар и свещеник едновременно. Но за Елън Уайт Исус е левитски свещеник. Именно поради тази причина адвентистите винаги рисуват и илюстрират Исус като левит.
Според Елън Уайт Исус ежедневно обслужва адвентистите, както са правели левитите. Сега въпросът е на кого ще повярват адвентистите? На писанията които казват, че Исус е принесат кръвта Си веднъж завинаги, или на Елън Уайт, която Го описва, като левит, който ежедневно принася кръвта Си?!
Ето какво казва основателката на култа на адвентистите от седмия ден:
"НАЙ-ВАЖНАТА ЧАСТ от ЕЖЕДНЕВНОТО управление беше службата, извършвана от името на отделните лица. ... След това животното било убито със собствената си ръка, а кръвта била пренесена от свещеника на светото място и поръсена пред завесата, зад която бил ковчегът, съдържащ закона, който грешникът е престъпил. С тази церемония грехът, чрез кръвта, се пренесе по фигура в светилището" (Патриарси и пророци, р. 354).
https://m.egwwritings.org/en/book/84.1538#1590
Тя пише още:
Ден след ден разкаялият се грешник донасяше своята жертва до вратата на светилището, полагаше ръка върху главата на жертвеното животно и изповядваше греховете си. По този начин ги пренасяше символично от себе си върху невинната жертва. Тогава животното биваше заколвано. “Без проливането на кръв - казва апостолът, - няма прощение”. “Защото животът на тялото е в кръвта...” (Лев. 17:11). Нарушеният закон на Бога изискваше живота на престъпника. Кръвта, представляваща отнетия живот на грешника, чиято вина бе понесена от жертвата, свещеникът занасяше в Светая и попръскваше пред завесата. BБ 235.5
С тези изказвания, Елън Уайт още веднъж доказва, че е класически лъжеучител. Дали свещениците в писанията принасяха кръв в пресятото място ежедневно, както казва Елън Уайт? Не! Елън Уайт отново доказва, че нейните знания върху писанията са нищожни.
Соред писанията свещениците поръсват с кръв святото място само в два случая и това не е било ежедневно служение, както твърди Елън Уайт. Ето кои са двата случая в които кръвта се поръсва в най-святото място:
- Kогато свещеник съгреши (Левит 4:3-12);
Левит 4:3-6 - vbg
3. ако помазаният свещеник съгреши и народът стане виновен, тогава за греха, който е извършил, да принесе на ГОСПОДА юнец без недостатък в жертва за грях. 4. Да приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред ГОСПОДА, да положи ръката си на главата на юнеца и да заколи юнеца пред ГОСПОДА. 5. И помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе в шатъра за срещане. 6. И свещеникът да натопи пръста си в кръвта и да поръси от кръвта седем пъти пред ГОСПОДА пред завесата на светилището.
- Kогато цялата израелево общество съгреши (Левит 4:13-21).
Левит 4:13-17 - vbg
13. Ако цялото израилево общество съгреши от незнание и това нещо остане скрито от очите на събранието, и извършат нещо, което ГОСПОД е заповядал да не се върши, и станат виновни, 14. когато се узнае грехът, който са извършили против тази заповед, тогава събранието да принесе юнец в жертва за грях и да го приведе пред шатъра за срещане. 15. И старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред ГОСПОДА и да заколят юнеца пред ГОСПОДА. 16. И помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане. 17. И свещеникът да натопи пръста си в кръвта и да поръси седем пъти пред ГОСПОДА пред завесата.
В останалите случаи, кръвта не се е пренасяла в Светото място ежедневно, дори когато водач съгреши (Левит 4:22-26),
Левит 4:22-26 - vbg
22. А когато някой първенец съгреши и от незнание извърши нещо, което ГОСПОД, неговият Бог, е заповядал да не се върши, и стане виновен, 23. ако му се посочи грехът му, който е извършил, да донесе за приноса си козел, мъжки, без недостатък. 24. Да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, където се коли всеизгарянето пред ГОСПОДА; това е жертва за грях. 25. И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на жертвата за грях и да я сложи върху роговете на олтара за всеизгаряне, и да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне. 26. И да изгори на олтара цялата му тлъстина, както тлъстината на примирителната жертва. Така свещеникът да направи умилостивение за него, заради греха му, и ще му се прости.
Кръвта не се е пренасяла в Светото място ежедневно, дори когато който и да е човек съгреши (Левит 4:27-35).
Левит 4:27-31 - vbg
27. И ако някой от народа на земята съгреши от незнание, като извърши нещо, което ГОСПОД е заповядал да не се върши, и стане виновен, 28. ако му се посочи грехът му, който е извършил, да принесе приноса си, коза, женска, без недостатък, за греха, който е извършил. 29. Да положи ръката си на главата на жертвата за грях и да заколи жертвата за грях на мястото на всеизгарянето. 30. Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта є и да я сложи върху роговете на олтара за всеизгаряне, и да излее цялата є кръв в подножието на олтара. 31. И да отдели цялата є тлъстина така, както се отделя тлъстината от примирителната жертва, и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. Така свещеникът да направи умилостивение за него, и ще му се прости.
Забележете, че Елън Уайт за пореден път противоречи на Библията, казвайки, че греховете на индивида са „пренесени по образа на светилището „чрез кръвта“, жертвани ежедневно.
Без посредник…
Може би едно от най-ужасните и тъжни лъжеучения на Елън Уайт, е че адвентистите не могат да разчитат на Исус, като посредник, когато се изправят пред Бог. Тя учи, че адвентистите трябва да достигнат безгрешност, за да могат да се спасят.
Тя учи, че те ще се изправят пред Бог с тяхната си праведност без посредник - без Христос.
Елън Уайт казва:
„Онези, които живеят на земята, когато застъпничеството на Христос престане в горното светилище, трябва да застанат пред очите на свят Бог без Посредник“ (Великата борба, стр. 425)
https://m.egwwritings.org/en/book/12862.2188#2191
/253-СТР./
https://maranathamedia.bg/downloads/library/books/SOP/GC.pdf
И разбира се, Елън Уайт остави адвентистите без Исус. Тя ги остави напълно зависими от собствената си правда. Въпреки това обаче, ние трябва да донесем благата вест до адвентистите, защото те трябва да знаят, че имат Ходатай завинаги, дори когато застанат пред Божият престол. Писанията казват, че докато Исус е жив, Той е наш посредник:
Евреи 7:25 - vbg
25. Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.
Скъпи адвентисти, има само един случай в който Исус няма да бъде ваш ходатай и посредник - когато спре да живее! В нито един момент Месия няма да спре да бъде ваш посредник. Това е добрата новина, от която Елън Уайт ви остави лишени. Не можем да застанем пред Бог с нашата праведност.
Елън Уайт от друга страна ви проповядва друг Исус, на когото тя слага лимит за ходатайство, тя решава, че Той не е посредник завинаги! Изберете скъпи адвентисти Елън Уайт или писанията?!
Това, до което на практика се свежда следствената присъда, е следното… Когато Едуард Кешишян изповяда греха на ядене на стриди, този грях не се анулира, а се записва. Кръвта на Исус просто прехвърля греха от Кешишян в светилището. На съда Едуард Кешишян трябва да се изправи отново срещу този грях. Ако дотогава не е превъзмогнал греха на ядене на стриди или пуйка, този грях, ще се противи срещу него. Това прави наложително Едуард да преодолее всеки грях, който някога е изповядал. Всъщност той трябва да достигне съвършенство…”
На този съд Едуард няма да има и посредник, в този смисъл този български водач от култа, няма шансове. Но скъпи адвентисти вие имате посредник и можете да живеете, като деца на Бог, чийто грехове са простени. Вие можете да живеете в свободата на благовестието, без да сте роби на лъжите в култа. Желая ви го от сърце…
