В едно село живеел обущар. Той живееше праведно и имаше силна вяра. И точно преди един от големите празници обущарят се разболял. Той се натъжил, че няма да може да влезе в храма, когато изведнъж в навечерието на самия празник, му се присънило сън, и сякаш един много тих и кротък глас му казваше:
„Тъй като не можеш да дойдеш при мен, аз ще дойда при теб този ден.
Обущарят се събудил и се зарадвал: „Възможно ли е самият Господ да дойде при мен?“ помислил си той.
Цяла сутрин той въвеждал ред и чистота в къщата си, приготвил празнични лакомства - както можеше и се приготвяше за пристигането на желан гост. И така, по време на подготовката, той видял пред прозореца хлипащо момче. Като го повикал при себе си, обущарят го попитал:
- Защо плачеш?
- Днес ми скъсаха единствените обувки и нямам с какво да ходя. А аз живея в бедно семейство и затова няма да мога да си купя нови...
Тогава обущарят успокоил момчето и казал:
- Дай ми обувките си, ще ти ги оправя.
След малко момчето цялото сияещо от щастие стоеше с ремонтираните ботуши. След като го изпратил, обущарят продължил работата си.
Настъпила вечерта. И ето, една бедна жена идва при него и казва:
- Моля те прости ми! Дадох ти ботушите си за ремонт, но нямам с какво да ти платя... Но сега не мога да ходя без ботуши - зимата настъпи...
Обущарят само се усмихнал и казал:
- Ботушите ви са готови. И той ги даде на жената, без да иска нищо.
Нощта настъпваше. Свършил отдавна цялата си работа, обущарят седнал на прозореца и зачакал госта, който беше обещал да дойде при него. Вече наближаваше времето за сън, когато обущарят, унил от безплодни очаквания, започнал да оправя леглото си. И тогава на вратата се почукало. Като го отворил, обущарят видял пред себе си пътник. Той казал:
- Остави ме да спя при теб. Цял ден съм на път, но нямам при кого да отида: никой не ме пуска през нощта.
Обущарят се смилил над него и го пуснал в къщата си. Сложил го да спи на собственото му легло, а той самия легнал на пода. И така, лягайки да спи, той си помислил: „Вероятно се оказах недостоен за госта, защото той не дойде при мен днес. Явно няма да ме удостои с присъствието си да празнувам този голям празник с него. С такива тъжни мисли обущарят заспал.
И отново сънувал, как същият тих глас му казва:
„Днес идвах при теб три пъти и всеки път Ме караше да се чувствам добре дошъл."
