Херменевтиката е наричана едновременно наука и изкуство. Има закони и правила за разбиране на текст, които трябва да се вземат предвид:
- познаването на времето
- мястото
- говорещия
- аудиторията
- религиозния и културен контекст.
Текстовете не се реят в широкото пространство на нищото. Те винаги съществуват в контекста на някаква среда, време и исторически събития, довели до тяхното създаване. Тенденцията в началото на 20-ти век беше да се даде екзистенциален обрат на тълкуването на Библията. Това изважда Божието Слово от неговия исторически и културен контекст и му придава философско значение.
„Старай се да се предоставиш на Бога одобрен работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“
2 Тимотей 2:15 VBG
Второ Тимотей 2:15 заповядва на вярващите да участват в Херменевтиката:
„Направете всичко възможно да се представите пред Бога/Йехова, като един одобрен, работник, който правилно борави със словото на истината."
Контекстът трябва да се разбират през очите (перспективата), на юдаизма от първи век: Това са разбрали тези, които са го написали и които са чели тези тези писания. Това е периода на вторият храм!
Три важни Херменевтични правила:
1. Писанието казва, какво означава и има предвид това, което казва.
2. Писанието трябва да се тълкува исторически, граматически и контекстуално.
3. Първият завет е речникът за втория.
Библейската херменевтика/интерпретация понякога е просто четене до края на стих или края на глава.
Защо Бог/Йахова каза, че Неговите хора загиват поради липса на знания? Какво е "знанието, което ни липсва"?
Прочетете до края на стиха за отговор:
"Народът Ми загива, поради липса на знания. Защото сте отхвърлили знанието, защото СИ ИГНОРИРАЛ ТОРАТА НА СВОЯ БОГ/ЕЛОХИМ" (Осия 4:6).
- Писанията са еврейски текстове от първи век, написани от автори с еврейско разбиране върху въпроси, като „вяра“ или „спасение“ или „закон“. Те никога не са били предназначени да бъдат тълкувани със „западен начин на мислене“ от 20-ти век.
- Те са написани с предположението, че читателят(ите) има известна основа в Тора т.е. книги с основен акцент върху “езичниците”, като „Римляни“ (Римляни 7:1), колко повече в книга с основно послание към евреите, като "Евреи".
- По това време в юдаизма имаше широк спектър от мнения (школи) по духовни въпроси…
